Испанска автентичност в центъра на София
Васил обръща внимание на всички - с усмивка и без никакво напрежение от това, че предстои поредният дълъг работен ден. Напротив - сякаш не го чака работа, а ден сред приятели. И може би е точно така.
След второто идване клиентите вече не са клиенти, а приятели. Поне аз така чувствам нещата, те ще кажат как е според тях. Щом са доволни и се връщат, значи сме си свършили работата", казва Васил. Той е собственик на малкия, но изключително симпатичен магазин на име „Автентичното", в който се предлагат испански стоки. Истински испански стоки. Там могат да се открият различни видове меса, сирена, маслини, варива, сокове... Магазинът е разположен на много удобна позиция - на улица „Любен Каравелов", в участъка между „Граф Игнатиев" и „Гурко", а да се намери това кътче, сякаш извадено от някоя картичка, е изключително лесно. Озовете ли се на улицата, няма как „Автентичното" да не ви направи впечатление.
С дървената си ламперия, то изпъква сред сивите и запуснати фасади на жилищните сгради, остъклените заведения и офиси.
Испански знамена в червено и жълто допълнително привличат вниманието към този своеобразен център за местната общност. Всяка сутрин Васил паркира пред магазина и започва една добре отработена процедура по отварянето на магазинчето и привеждането му във вид за работа. Не минава дълго време и някой се отбива - дали за да пазарува, или просто за да размени няколко приятелски приказки със собственика.
Васил е от онези хора, които се борят да поддържат дребен бизнес в България. Успява не заради администрацията и нормативната база в страната, а напук на тях. Историята за това как българин с фамилията Руски отваря магазин за испански продукти в центъра на столицата започва през 90-те години. Тогава Васил решава да отиде до Мадрид на гости на своя брат, емигрант в Испания.
В началото всичко му е странно - средата, климата и дружелюбните и широко скроени хора. Всичко е „тотална противоположност" на ситуацията в България по това време. На Васил са му нужни шест месеца, за да се адаптира и да научи езика. Започва с прости, но изключително полезни фрази като например как да казва „Бира и картофки!", за да може да си поръчва в заведенията. След това минава на числа, цветове и пр., като постепенно надгражда знанията си.
Още година му е нужна, за да започне да разбира начина на живот и мисленето на испанците. До ден-днешен обаче продължава да изучава онова, което сякаш оставя най-голям отпечатък върху него - испанската кухня. „Така като ме гледате, не съм слабичък. Обичам да си похапвам, така се научих и да готвя. Няма как да обясня на някого как да приготви ястието по мой вкус, ако аз не си го приготвя така, както аз искам", разказва той.