ЛОМО ГРАН РЕЗЕРВА

ЛОМО ГРАН РЕЗЕРВА

"" Ломо гран ресерваЧорисо е традиционен колбас за иберийския полуостров, типичен и за латиноамериканската кухня, а също и за областите, повлияни от испанската култура, където може да бъде част от т.нар. фюжън кухня. Червеният пипер, след внасянето му от южна Америка се появил в испанската кухня най-напред в т.нар. Комарка де ла Вера /околия Ла Вера, част от провинция Касерес, Естремадура, в автономна област Андалусия, северозападна Испания/. В анонимен текст на старинен кастилски език от XVI в., озаглавен „Наръчник на жените”, са описани много и най-различни рецепти, сред които и подробната „Рецепта за правене на чорисо /пикантна наденица/”: накълцано свинско месо, тлъсто и нетлъсто, добре пресято брашно, обелен чесън, смлян карамфил, бяло вино и сол, колкото е нужно. Да се омеси всичко с вино и след това да се остави в покрит съд цяло денонощие. След това да се напълнят свински или кравешки черва, каквито искате, с тази смес и ги оставете да се сушат на пушек. Кеведо /Франсиско де Кеведо е писател, поет и най-добрият испански сатирик от бароковата епоха, 1584-1645/ споменава черно чорисо /черни наденици/, което ни връща в края на XVII в., време, когато наденицата чорисо вече е била обичайно червена. И един анекдот, разказан от Анхел Муро /инженер, писател и гастроном, 1839-1897/, препредаден по думи на Енрике Сепулведа /журналист и хронист, 1844-1903/, обяснява за надениците чорисо от Канделарио, за които кралят Карлос IV казва, че е нормално червеният пипер да се превърне в най-предпочитаната подправка за пушено месо. Кралят бил на лов, когато срещнал местния майстор на наденици, познат на всички като Тио Рико /богатия чичо/, който му предложил чорисо от дисагите си. Кралят толкова харесал предложеното чорисо, че назначил Тио Рико за снабдител на кралския двор. Тази случка е увековечена на стенния килим „Майсторът на наденици”, изработен от Байеу, зет на художника Гоя.


Абонирайте се за нашите месечни предложения

Получавайте известия за промоции